Глава 2
Гърлото ми гореше от солената вода, стичаща се надолу. Отворих си очите и оглидах наоколо. Бях сама в стаята. Свалих маската и я хвърлих през стаята. Издърпах чаршавите и седнах. Гръбнакът ми гореше в адски мъки /буквално/. Изпищях от болка и паднах на студения под. Чух стъпки, влизащи в стаята.
- Неси какво по дяволите правиш? – искрещя майка ми докато чичовците ми ме сложиха внимателно на болничното легло. После дядо сложи маската обратно на лицето ми.
- Неси, моля те, дръж това на лицето си – помоли той. Показах на мама какво се случи на скалата онази нощ. От момента на скачане, до момента в който ме сложиха на масата със светлините.
Тогава я попитах мисловно ” Къде е татко? Трябва да му се извиня за това, което стана. ”
- Не зная къде е – тя се намръщи.
‘Не знаеш? Как така не знаеш?? ’ –попитах я отново с мисъл.
- Е, аз му дадох избор - да остане или да си тръгне. И той пожела да си тръгне. От две седмици не сме го виждали – каза тя. Изглеждаше много разтроена, че не е виждала татко скоро.
"Била съм в безсъзнание цели две седмици? " –попитах я аз.
- Да.. нека не говорим за това. Нуждаеш ли се от нещо? – загрижено ме попита. Поглатих главата си в отрицание.
- Добре. Просто извикай,ако искаш нещо. - каза мама с мек тон и напусна стаята.Отново бях сама в стаята и се загледах през прозореца. Опитвах се да се фокусирам върху татко.
‘ Татко? Татко,където и да си, моля те- ела си у дома’ – изпратих мисъл до татко - ”Съжелявам,наистина” – добавих. Облегнах се назад и отворих очи.
Това е по моя вина. По - добре да бях умряла. Но вече знам какво ще се случи, ако предприема самоубийство. Развалих всичко. Обзалагам се, че родителите ми са се надявали никога да не се бях раждала.
- Сега, Ренесме, всички те обичаме адкси много - каза татко, когато влезе в малката стая.
- Получи ли съобщенията ми?
- Сега, скапа, кажи ми- какво те накара да отидеш и да скочиш от скалата? – попита тпй, докато вървеше към леглото. Сложих ръка на лицето му и показах всичко, което се бе случило онази нощ. Когато приключих, ръмжене се изплъзна от гърлото му.
”Татко,не е виновен Джейк” – помислих си аз. Като казах името му, ме обзе чувство на болка. Баща ми обви ръце около мен, нежно. Аз го отблъснах.
‘ Добре съм’ - Помислих отново . Тогава той докосна върха на носа си. Навик, който винаги прави, когато е ядосан или замислен.
- Същата си като майка си – въздъхна той. Дарих го със злобен поглед. Той никога не говори така за мама.
Нека обясня. Едно време оставих майка ти, за да я защитя. И всеки път, когато името ми бъде споменато, тя се опитва да се задържи цяла, както направи ти преди малко, и се опитва да скрие болката. Ти си силна.. също като майка си - похвали ме той.
- Трябва да тръгвам. Почини си - помоли той , след което напусна стаята.
Той се опитва да е супер-татко. Кара ме да се усмихвам. Отпуснах главата си и заспах. Може би на сутринта ще съм по-свежа. За нула време стана утро. Е, не точно утро. Беше девет вечерта.. Развълнувано отворих очите си. Гръбнакът вече не болеше, затова махнах маската и дръпнах покривалото. Станах и тихо закрачих на долу по стълбите.
Можеха да ме чуят - сигурна съм. Влязох в хола и нямаше никой. Хмм.. Телефонът ми извибрира на леглото. Отидох и прочетох съобщението.
”Неси, ела на тайното ни място и побързай, нямаме много време” - Джейки
”Всъщност ТИ нямаш никакво време, Джейки” – Неси
”Неси, това е единствената възможност в която мога да се измъкна за да говорим. Моля те!” – Джейки
”Не, Джейк” –Неси
”Неси, много те моля. Просто ми се довери. Не зная колко време имам преди да дойдат да ме търсят. Неси, нуждая се от теб” – Джейки
Изръмжах и изтичах през вратата. Тичах през гората към тайното ни място в резервата Ла Пуш. Тайното място беше в една малка пещера, която намерихме с Джейк, когато бях малка. Тогава тялото ми започна да изгаря. Спрях да тичам и се обвих с ръце. Усетих невероятна болка, но разтърсих главата си - Не.
”Не, Неси трябва да бъдеш силна” – казах си аз по време на ужасяващата болка. Стегнах тялото си и се затичах през пронизващия студен дъжд. Почувствах как гръбнакът ми изтръпва, но не обърнах никакво внимание. Можех да усетя пропиващият се дъжд през дрехите ми, но не посмях да спра. Ако това беше последния път, когато щях да го видя, бих преминала през всичко. Той значи твърде много за мен. Дори да беше разбил сърцето ми на милиони парченца, пак щях да го обичам. Улицата вече се виждаше. За момент спрях. Ами ако не се появи? Не мога да премина отново през това, нито аз, нито семейството ми. Поех дълбоко дъх и с малки крачки се запътих към пещерата.Беше тъмно – дори за мойго изострено вампирско зрение.
- Джейк? – прошепнах тихо в страховитата пещера. Но имаше само тишина за отговор. Направих още една крачка в ужасяващата пещера.
- Джейк, там ли си? – попитах. Последва проблясък от светкавица и трясък от гръмотевица. Подскочих от разтърсването на гръмотевицата. Още една светкавица порази небето и освети пещерата. И тогава заваля.
- Неси? Неси! – чух гласът на Джейк. Обърнах се и го видях на няколко крачки разстояние. Огромна усмивка се беше разляла върху лицето му. Беше отрязал дългата коса. Кафявите му очи беха топли и той ме взе в нежна прегръдка.
- Неси, толкова се радвам да те видя! – каза той бързо, докато ме прегръщаше. Тогава всичко ме удари обратно. Сякаш бях забравила какво се беше случила преди две седмици от топлото му докосване. Бутнах го със слабите си ръце.
- Радваш се да ме видиш? Ти шегуваш ли се? – попитах с отвращение в гласът ми. Но все пак шепнех, за да не чуе болния ми глас.. Погледна ми объркано. Никога ни съм била тъжна с него. Но от друга страна, никога не ми бе давал повод да се самоубия.
- Неси, какво има? – попита той, вглеждайки се в мен със кафявите си очи.
- Какво има? – подиграх се на въпроса му, отново шепнейки – Джейк, Сет ми даде бележката ти.
Тогава Джейкъб започна да се тресе с ярост. Юмруците му бяха затегнати. Бързо се успокои и обеща да не се превръща близо до мен. Никога.
- Джейк, схванах. Всичко е наред. Вече не ме обичаш. Не трябва да ми го казваш лично и да бъдеш мил. – проговорих спокойно и отместих кичур коса от лицето си.
- Неси, това не бяха мои думи. Сам го написа. Майната й на глутницата! Само ти ме интересуваш! – извика той и сложи ръка на бузата ми.
- Но беше твоят почерк и дори каза, че с теб завинаги ще си принадлежим. – истърсих.
- Той ме накара да го направя убедително. За да не искаш да ме видиш никога повече. – призна той.
- Е, беше доста убедително – гласът ми ме предаде и Джейк чу , че съм преграхнала.
- Какво се е случило с гласът ти? И искам истината, Неси – скара ми се. Винаги знаеше, когато се опитвах да лъжа.
- Паднах от скалата.
- Скочи или падна? – намръщи се Джейк.
- Скочих с цел. Знаех, че няма да живея без теб. – бях на прага да се разплача. Той взе лицето ми внимателно в ръцете си и заговори много внимателно.
- Никога, ама никога недей да правиш това отново, Неси!! Не ми пука, какво ще стане с мен, няма да се самоубиваш! Твърде важна си за мен.. Не се наранявай заради мен, моля те. Аз съм едно нищо – каза той.